Постинг
04.05.2010 09:15 -
Ще те обичам .....
Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното
— преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.
К.КОНДОВА
много добре изразяващо настроението ти, предполагам...
:)
цитирай:)
Много е лично ! И не точно настроение, а споделен в рими, миг :)
Поздрави !
цитирайПоздрави !
стиховете на Камелия Кондова! Всичките и са прекрасни!
Поздравления!!!
цитирайПоздравления!!!
Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...
Камелия Кондова
цитирайна мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...
Камелия Кондова
Това й стихотворение,
харесвам най- най много :)
Поздрави!
цитирайхаресвам най- най много :)
Поздрави!
При нея почти няма такова,
което не е много въздействащо и силно!
ПРОМЯНА
Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.
Но разтърсвам рошава глава.
И викът умира под косите ми.
Хубава вечер!!!
Омагьосва с ритъм и картини
които съзнанието извайва..
И ни отнася високо, ...далече,
в един нейн свят на емоция и страст.
цитирайкоито съзнанието извайва..
И ни отнася високо, ...далече,
в един нейн свят на емоция и страст.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15144
Блогрол