Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.
Миряна Башева
26.05.2010 18:31
И за гласуването .
Знаеш че в моя блог, няма да намериш клишета и традиционност.
Вярно е че Миряна има няколко хита.
Точно тях , няма да намериш в Блога ми. ;)
Поздрави !
Песента-също е по мой вкус-нали съм романтична!:)))
Приятна вечер ти желая!
и няколко Български прозаици,
които много ценя. :)
И ги чета когато ми е най-тежко или най- готино.
Няма как да не си се досетила , кои са поетесите :)
Темата с прозаиците е малко по-сложна,
защото те са и издатели и не е редно мисля,
да се прави реклама тук?
Поздрави !
Ами не съм съгласна.Човек има поне една случайна среща в живота си!
А може да се случи така,че да я помни дълго и да бележи живота му!
Ето още едно стихотворение от М.Башева,което ми харесва:
Хей, напомни ми...
Хей, напомни ми да ти напомня,
че аз съм нежно, наивно цвете
и като тиха вода съм скромна,
а ти небрежно ми взе сърцето.
А ти си ходиш със мен закичен
и аз линея върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея и да треперя.
Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко
и като тих вир съм вероломна,
който нагази - все дълбоко.
Хей, напомни ми...
...и като тих вир съм вероломна,
Който потъне - все дълбоко.
Слънчев и успешен ден от мен!:))
Затова аз много рядко, почти никога,
не коментирам стихове в Блог-а .
...
Душата на Поета,
излята в стих и рима,
тя полет е виско
във синевата синя :)
НЕ БЯХ ЧЕЛА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, НО Е СТРАХОТНО И ДОКОСВА!
ПОЕЗИЯТА НЕ Е ДОГМА, ОГРАНИЧЕНИЕ, КАЛЪП..ТЯ Е ДОКОСВАНЕ ОТ БОГ И ТИ СИ ПРОВОДНИК И ПИШЕШ И НЕ ПИТАШ И ПИШЕШ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
За това става дума мила :)
Благодаря ти.
Поздрави !