Позволи ми да се влюбя в теб:

да заживея пак, със мисълта за някой друг,

а не с жестоката самозаблуда,

че съм готов да се обичам.

 

Позволи ми да те разсъбличам

и под маските на твоите усмивки

всеки път да те откривам нова и различна:

загадъчна, фатална, зряла, иронична –

непостоянна като есенно небе –

наивна..., сериозна, нежна, деспотична,

любовница, жена, и едновременно ... дете.

 

Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,

остани до края непозната,

във блян ми позволи да те превърна,
в полуспомен,

да те достигам...и никога не те позная...

 

Позволи ми да повярвам в теб,

да те превърна в идол, в божество

от женственост и красота –
във съвършенство...

 

Да те жадувам и да те зова...

и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,

обезумял от страст и самота,

изгубен в твойте отражения,

полудял от нощните видения,

изтерзан от мисли и съмнения,

 

да те отричам и да те руша...

 

А после... в утринната тишина

разкаян пред тебе да сведа глава,

мълчанието ти, да простя

и пак да те издигна в себе си –

от пясък кула,

мелница от вятър и мечти...

 

Позволи ми да се влюбя в теб...

и ми прости...

за думите и плоските шеги,

за заблудите и жестовете нервни,

за клетвите, които не изричам,

позволи ми да се влюбя в теб

и да повярвам пак,

че съм способен да обичам...

 

Илиян Димитров

те чакам

:)

...........

Прекрасен стих и Сантана! Вълшебство, Sevdabg!

Радвам се, че ти харесва.
Много искренно споделих :)

Поздрави и хубав ден за теб !

Малко повече инфо за автора на стиха?
Имом колега със същото име,но определено не е той!

Може и да е той ?:))))
...............
А сега сериозно -
Знам малко за този мъж -
за съжаление .
Публикува в Нет-а на 2 места:
в БГпоезия и в 4bg.net - виртуална библиотека във Фейсбук.
Именно във фейс-а го открихме и харесахме :)
Поздрави Приятелю !

Tук ухае на нежност,романтика и любов!:)
Хубаво стихотворение-силни чувства!:)
А днес било Ден на приятелството!
Поздравявам те,Севде!:)

Приятелството е нещо прекрасно !!!
А за стихотворението какво повече да кажа ?
Лирическия Герой го е споделил...
За автора -
Има още много хубави неща този мъж.
Има ги в Нет-а мила !
Поздрави !

Клипът е Супер!

Благодаря ти, че намина.
Сега откривам Блог-а ти.
Изненадата и удоволетворението
остават за мен :)
Поздрави !

И второ, какво ти пречи да си фантазираш каквото си искаш. Не ги разбирам тия хора.

Но не мога да ти отговоря от името на лирическия герой ...:)
Аз харесах стихотворението - много...:)

Поздрави Приятелю !

специално за теб, а за другите ако ги интересува,
Приятели от фейс-а ми изпратиха това
Ти попита :)
Профил на Илиян Димитров

Име/псевдоним : Илиян Димитров

Пол : мъж

В Nowhere от : 01.01.2000, 13:31

Кратка биография :
Иска ми се да си мисля, че съм родом от някое много, много далечно и непознато място, където всичко е странно и объркано като мен самия. Може ако беше така нямаше да се чувствам толкова не на място в света, който ме заобикаля.
Да пропиша ме провокираха много неща - непознатият свят, неудобната реалност, недоизказаните, недоразбрани мисли и чувства; постоянното чувство за дискомфорт и обърканост; въпросите без отговор; хората без лица; цветните сънища и безцветното ежедневие; нуждата от мой си, единствен, недостижим, неразрушим от другите свят. Но това беше отдавна когато все още имах сили, желание, достатъчно неудовлетвореност и гняв.
Вдъхновява ме несподеленото, красивото, думите, музиката...
За мен Времето винаги е било нещо изкривено и преплетено. Понякога имам чувството, че животът ми тече в обратна посока. Определено ми е трудно да се чувствам на колкото години съм - винаги като се сетя на колко години съм и изпадам в потрес – кога успя да отлети това време! Същевременно, като отпусна рамене имам чувството, че на тях тежат поне два пъти по годините, които съм оставил зад гърба си. Времето единствено няма значение когато пиша. Тогава то не съществува, аз съм вечен и нищо не може да ми повлияе, да ме нарани, да ме достигне. Красиво, идеално, бяло безвремие.... и тишина.
Обичам да чета. Преди четях много. И пишех много. Опитвах се да избягам от тази объркваща изкривена реалност. И успявах. Сега... твърде много реалност се изсипа върху ми и не знам... Единственото време когато успявам да чета е в трамвая. И открих, че когато и това ми се отнеме – наистина е болезнено.
Всичките ми любими автори са от Преди: Стайнбек, Саймък, Симънс (никога няма да забравя края на първия Хиперион – когато всички потеглиха към Шрайка пеейки "Somewhere over the rainbow"), Азимов, Нивън, Шекли, Лукяненко и още и още ... май предимно фантасти. От другите – Достоевски е един от малкото писатели, които с писано слово успяха да ме доведат до изстъпление...
Обичам многоточията. Според мен те са любими на хората, които си мислят, че имат да кажат много, но всъщност не са сигурни, че изобщо имат какво да кажат.
Обичам нашите поети. Обичам Дубарова, Фотев, Смирненски, Вапцаров, Лилиев, Милев, Ботев, Вазов. Обичам Талев, Цанев, Станев (Людмил), Чолаков (Янчо), Дончев, Бъчварова.
От Nowhere Юлия ми е фаворитка. Познавам я лично и ако мога, бих и направил фен клуб. Други, които са ме впечатлили са Кремена Цанева, Rogger Dojh, Адриана Иванова, Александра Бенер, Александра Николова, Антон Терзиев, Апостол, Армен Каприелян, Георги Динински, Експлозия, Елена Атанасчева, Емил Петков, Здравко Драготинов, Ивайло Цанов, Катя Антонова (когато я видях просто не повярвах, че именно това малко нежно създание бе написало тези ярки и силни стихове), Красимир Гюров (поклон за стихотворението "Иконата"), Магдалена Митева, Николай Спасов ( "до болка ненагледна, свила ласкави коси в букет"... точно както аз исках да го кажа, но не намерих верните думи), Станка Кунова и да не пропусна Татафа!.
Музиката... е на настроения. Напоследък силните, ярки, ритмични парчета, със силни вокални или китарни партии. Обичах джаз,... но напоследък ми е трудно да слушам такава музика – не ми достига дъх да се спускам толкова надълбоко...
Свободното си време... го пилея, но не щедро по приятели, а глупаво в нищоправене. Но ако можех да избирам бих... пътувал. Не физически разбира се, а в измерението на някоя книга, която ме кара да забравя кой съм и в каква неудобна, объркана реалност живея.
Творби

Поезия:

Несподелено, публикувана 28.05.2007, 10:30
Там, където мъртвите не спят, създадена 1996 г.
Ранени камъни, създадена 14.02.2001 г.
Пясък, създадена 05.11.2002 г.
"Защото те имам и те нямам ..." (опит за любовна лирика), създадена 02.12.2003 г.
Проза:

Избран, публикувана 04.06.2007, 11:30
Пак
Празна
Жив
Човек
Не
Син
Бездна

МАРТИ, ПОНЯКОГА НЯКОЯ ДУМА НИ ДОКОСНЕ И СЯКАШ ОТКРИВАМЕ КОД И ПИШЕМ ПИШЕМ..
ПОНЯКОГА СЯКАШ НЯКОЙ СЕДИ ДО НАС И НИ ДИКТУВА И НИЕ ПРОСТО ПИШЕМ..ПИШЕМ...

ЕТО ДНЕС ПРОЧЕТОХ ТОВА СТИХЧЕ И МЕ ПЛЕНИ ,БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ НИ ГО ДАРИ!

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак, със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Очаквах твоето мнение ,
защото си мислех ,
че съм много пристрастна към "думите"
в това стихотворение. :)
Благодаря ти мила !

Обичам те Джулс !

и на мене ми хареса.

Тя е важна за мен.

Писано е преди много време за човек, чувствата ми към когото останаха единствено върху белия лист, но дори и само хартиени успяха да оцелеят и сега живеят свой собствен живот. Виждам, че сте намерили информация за мен в Nowhere, надявам се и някое друго от нещата, които съм писал да ви е харесало. Поздрави!
Илиян Димитров

"Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак, със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам." И.Д.
Знаеш ли... не става, Сев...
когато срещнеш някой...
и той ти каже , че те обича...но НЕ СЕ обича...
бъди сигурна , че те лъже...или сам се лъже..
но и в двата случая ти ще си излъгана.