Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя. 

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих...

Но получих всичко, което ми е нужно.

Поучително.

много хубаво поднесено! Зареди ме с мъдрост за седмицата! Хубава и усмихната и на теб!

Оставили са ни уроци Мъдреците...
От нас зависи да си ги научим ;)

Ще има още мъдрост тук ;)
По една притча - за всеки ден :)

Това е есенцията на живота....
Първо трябва да знаеш какво искаш...

Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност. Мъдростта се явява съчетание на жизнения опит, рационалното познание и интуицията. Мъдрост също така е знанието , за това кое е добро и правилно, както и проницателността, прозорливостта и проникновението, способността за вникване .

За другото си прав
Когато знаеш точно какво искаш
е много по лесно да намериш начин да го получиш.

Притчите не са формули.
Те са знаци- според мен !

Поздрави
и ти благодаря че надникна тук.

Севда, много библейска мъдрост...И аз обичам да повтарям това, почти като мото - не винаги получаваме всичко, което искаме, но винаги получаваме това, от което се нуждаем. Наистина мисля, че е в основата на живота и човек, който го осъзнае живее щастливо. Заради най-важното - благодарността за това, което има.
:))))

Толкова добре си го формулирала.
Само ще те цитирам и ужавително ще замълча

Hope17 написа:
Заради най-важното - благодарността за това, което има.

:)

Пак умни писания! Хареса ми!
Но нали съм по-така, чудя се, ако тия мъдреци живееха сега и тук, що ли умно щяха да измислят:)))

Предполагам щяха добре да се оправят
и с кризата и с икономическите и политически реалности ;)

Поздрави и приятна вечер !

Красиво и поднесено с чувство!Благодаря!

Браво!
Хубав ден от мен!

Имайте и вие мъдър и успешен ден..
:)