24 май 1984 11:32 24-05-2011 Явор Фингаров 

24 май е празникът на писмеността в една държава, която е като приказка без край и никой няма никакво понятие как тя може да продължава да функционира. Където средностатистическите хора получават точно толкова, че да са на ръба на мизерията, но никога отвъд него.
Когато достатъчно дълго и усърдно опростачваш езика, обедняваш го, тогава постигаш несъмнено прекрасни резултати. Мисленето е функция на езика. Ако в твоя език никога не съществува понятието "свобода", то ти никога не би могъл да мислиш за свободата, нали!?   В приказната държава образованието е също толкова приказно. В училищата се образоват някакви ученици. На тях им се преподават химични уравнения, суха и идеологически изнасилена история. Литературата нарочно бива осакатена, за да може бързичко да стане отвратителна. Учениците трябва да учат наизуст теми, които увреждат мозъка повече от три годишна злоупотреба с мета-амфетамин, да четат литературни анализи, написани на неразбираем език и съдържащи очевидни безсмислици. Един успешен абитуриент в тази приказна държава, трябва задължително никога повече, дори при смъртна заплаха, да не докосне книга.
Още от ранните години в системата на образованието всяко проявление на собствена, креативна мисъл бива наказвано със строго мъмрене, бой и присмех. В гимназията се възпитава подлост, конформизъм и по особено жесток и насилствен начин с помощта на пневматичният чук на принудата в главата на учениците се набива един специален чип, разработен специално в приказната държава - чипът на оцеляването. Оцеляването като ценност. Оцеляването като самоцел, без значение от цената.
Езикът, който учениците учат, е толкова опростен, но не в смисъла на simple is beautiful, а в смисъла на невъзможността да артикулираш желанията си, дори да ги имаш. В чудната държава учениците искат да протестират за по-голямо голямо междучасие. Те никога не са протестирали, а може и никога да не протестират, за това да имат по-кадърни учители, които да са по-добре заплатени, за това системата да възпитава вкус, да създава мислещи и креативни мозъци. Не там, в чудната приказна държава, малките чалга момиченца и момченца си оцеляват, обикалят по моловете и искат да бъдат богати, без да си мръднат пръста. Това са мечтите.
Тази приказна държава седи долу вдясно на картата на един съюз. В другите не толкова чудни и не толкова приказни държави хората просто живеят като граждани, могат да артикулират желанията си, образователните им системи създават смислени и нужни кадри, които да движат достатъчно добрите им икономики, така щото хората да живеят значително по-добре. Министър-председателят на приказната държава наляво и надясно се хвали, тупа се по гърдите как всичко е ок, всъщност е прекрасно, как всички само дишат прахта на чудната държава. Той прави това говорейки с лексиката на багерист.
Така нареченото общество в чудната държава вярва. Доволно е. Учениците също ще са доволни, ако получат още 10 минути междучасие. Недоволни ще са само тези, които ще отлетят към по-нечудните страни. Там те ще могат да получат друго образование, не толкова чудно, но все пак вършещо работа.

***

Бележка: Горният текст е художествен и е резултат от употребата на седативни опиати. Прилики с реални места и личности не са търсени. 

Със съкръщение от novinar.bg/news/24-maj-1984_MzU4NDs1.html

допускаме това да се случва. Колко от нас искат да се занимават вечер с децата си и да следят учебния процес. Аз все още успявам, но моето е малко - 2 клас.
Да видим нататък как ще се преборим.
поздрави и честит празник.
Валя

Унинието не е път. А един от малкото възможни пътища за България е да пребъде в словото. Да възкръсне и се върне към себе си. Не може да се опираме само на училищата. Ето, моят племенник, Виктор е роден в Калифорния, сега ще навърши 6 годинки. Сестра ми е лекар, зет ми, инженер. И двамата са българи, и двамата са много заети, но Вики не само знае български, а непрекъснато му четат български книжки. Той вече сам чете. В дома им се говори български, английски -когато не са вкъщи.:) Преди да бъде американец, моят племенник знае, че е българин. И тази принадлежност е именно словото.
Честит Ден на буквите, Севде! Дай Боже да опазим съграденото и да спрем посегателствата, за които пише Явор Фингаров. Това зависи от всеки от нас... Благодаря ти.

Отчете ли вече факта, че на хората не им се четат такива работи? Много по важно е да прочетат 7000 човека Пантелеев наскоро с поста - ревльовците в блог б.г. Интелигентност, култура, манталитет? Амии.и - не сме от тях как' Сийке (Чудомир, сещаш ли се) Чалга, турски сериали и някоя удуннма, сеир, това му требе на народа. Какви ми ти букви, каква ми ти писменост! Сволоч - както казват руснаците. Обаче, и иначе, им трябвал хубав живот на скотовете, те били европейци казват, мизерията им била незаслужена... на мизерниците духом!!! Е, няма такъв филм, няма и да има.

Севде, ние може да сме пленници на системата, но от нас зависи много. Една звездичка да има на тъмното небе и пак ще породи надежда и ще донесе светлина в душата. Дано расте броят на звездичките!

"Той прави това говорейки с лексиката на багерист."

Професията не е от значение. Важното е всеки да си върши работата с ум, сърце и ръце!

П.П. Най-глупавият човек, когото познавам е финансист (финансов съветник), което не му пречи да е безобразно богат, което пък от своя страна го прави още по-глупав.

Добър избор си направила.
Успешна седмица!

Много добре написано! Аплодисменти от мен!

п.с. Видях, че има линк. Аплодисментите са и за автора, и за твоя избор!

а, например, ги накараш да прочетат книгата - те са възмутени. И все търсят да намерят съчинението си в чичко гугъл - и дори се опитват да те пързалят, като вместо извадка от текста на автора, ти пробутват гугълски псевдоанализи