Мария Калас е легенда.

Мария Анна София Сесилия Калогеропулу е родена е на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк в семейство на гръцки емигранти. През 1937 г. се записва в Атинската консерватория в класа на испанската педагожка  Елвира де Хидалго: "Имах шанс или това отново бе съдбата да бъда ученичка на Елвира де Хидалго, която постави основата, изкуството на старата школа, на белкантото, маниерът да се олекотява гласът". През 1941 г., само на 18 години, тя дебютира в атинския Кралски театър в "Тоска", а скоро след това се връща в САЩ, изпълнена с мечти, но без яснота за бъдещето си. Тежала почти сто килограма и била много скована на сцената, но упоритостта и надделява и я тласка напред. През 1947г. Калас получава договор да пее във Верона. Триумфът е скромен, но тук среща Джовани Менегини, който през 1949 г. става неин съпруг и импресарио. Диригентът Тулио Серафин я взема под покровителството си и я налага във Венеция, където тя изпълнава Изолда. Пее всичко: тя е Норма, Джилда, Абигейл, Брунхилда. Не се притеснява от рисковете, не щади гласа си. Публиката я следи. Тя изпълнява Елена, влиза в ролята на Медея. Аплодират я или я освиркват, защото гласът и е странен, притесняващ, див и способен да отиде от едната до другата крайност - през 1949 г. тя минава от Вагнер на Белини за по-малко от 3 дни. Като актриса на сцената Калас избягва излишните жестове, скъсала е с традицията на хистеричните емоции и стойки.
Мария Калас дебютира в Миланската скала през 1950 г. в операта на Верди "Аида".  Периодът 1951 - 1959 г. е може би най-успешният в творческата й кариера. Триумфира на сцената на миланската "Ла Скала". Сред представленията с нейно участие най-забележителни са спектаклите  режисирани от Лукино Висконти: "Весталка", "Сомнамбула", "Травиата", "Анна Болейн" и "Ифигения в Таврида". Гастролира в "Ковънт Гардън", Чикаго, Метрополитън и Париж. През 1956 за първи път се явява в Ню Йорк като Норма на Белини – още една роля, превърнала се в нейна коронна. В спомените си Калас споделя за ролите, които изпълнява:

Виолета: "Трябва да накараш да се усетят цветовете на мъката. Виолета демонстрира щастие, а в действителност живее в безкрайна тъга и ако тя се пази от любовта, то намерението да промени живота си е също тъй неустоим"

 

Медея: "Разбирам Медея, чувствам я близка. Тя убива, само защото е отчаяна"

Норма:

"Норма е героинята, която най-много обичам. Изправена пред неразрешимата дилема, тя избира по-скоро да умре, отколкото да унищожи този когото обича, въпреки че той я е предал". Работи с диригентите Ерих Клайбер, Херберт фон Караян, Алфредо Симонети, Тулио Серафин, Антонио Вото, Ленард Бърнстейн  и др. На сцената си партнира с имена като Джузепе ди Стефано, Борис Христов, Марио дел Монако, Тито Гоби, Джулиета Симионато. В средата на 50-те години се утвърждава като оперна прима и се превръща в модна икона. Тя отслабва драстично и  променя външния си вид. За тоалетите и се грижат водещи модни къщи като "Диор" и "Шанел". През 1965 г. Калас напуска сцената с "Тоска" на Пучини в "Ковънт Гардън".
За последен път пее пред публика на 11 ноември 1974 г. в японския град Сапоро.
Митът на Дивата е подхранван не само от музикални събития, но и от връзката й с гръцкия бизнесмен Аристотел Онасис, когото среща през 1959 г., а по-късно – от последвалата им раздяла. Калас се опитва да преживее личната си трагедия като участва в различни проекти - един от тях е ролята на Медея във филма "Еврипид" на Пазолини. Певицата става и съпродуцент на постановката "Сицилиански вечерни" в Торино.
Последните години от живота си живее в самота и уединение. Онасис умира през март 1975 г., а Калас  на 16 септември 1977 г. в апартамента си в Париж. Мария Калас е истинска легенда в областта на оперното изкуство. Тя е несравнима, божествена, ненадмината не само с тембъра на гласа си и ролите, които създава, но и с цялото си присъствие и излъчване.

"Смятам се за създание на съдбата. Но ми се наложи да се боря, за да се сбъдне тази съдба. Но трябва да си подготвен, за да дойде тя в момента когато реши. Аз винаги съм била готова, защото няма извинение да си почиваш, докато чакаш съдбата”

Десетилетия наред Холивуд умолява Франко Дзефирели да направи филм за оперната легенда Мария Калас, и най-накрая той създаде тази много лична и ексцентрична история, представяйки примадоната на операта в последната година от нейния живот - когато заснема филмова версия на операта на Бизе "Кармен". Най-ценно във филма е брилянтното представяне на красивата френска актриса Фани Ардан, която съвсем наскоро изигра певицата и на сцената в "Майсторски клас" с такава страст и въодушевление, че остави публиката без дъх.

 

Невероятна жена, изключителна оперна певица.

Легенда :)

Прекрасна жена , КОЛОС в изкуството :) Интересно съдба!
Моя любима оперна певица!

Невероятна Жена !
Талант и Красота !!!

Помня този невероятен глас!

Няма забравяне този глас
и тази Жена...

Поздрави !

... за тази изключителна оперна певица, легенда в оперното изкуство.
Заедно с твоя поетичен и обаятелен разказ и изпълненията на знаменитата певица си направила истински спектакъл за почитателите й. Зслужавало си е труда, за което ти благодаря. Вижда се, че и аудиторията от прочелите постинга не е малка. Иначе, ще затънем във врявата на ежедневието и злобата на деня.

Поздрави, възхищения и аплодисменти!