Tой беше щастлив.

Постигнал всичко, за което е мечтал.

Той беше леко смутен и очакващ.

Какво ли?

За това именно е темата.

Едно смътно предчувствие.

Далечен спомен, нежно ухание в мрака.

Докосване. Нежност. Очакване.

Копнеж. Отдаденост. Страст.

И... време

Много време на прагматизъм, състезание, финансов просперитет, предадени приятелства, съхранени възможности...

Все по-нагоре и по-нагоре

-     Посоката?

-     Нагоре.

-     Какво има там?
Виждаш ли го?
Усещаш ли го?
Предполагаш ли, поне ?

-  Да! –ми каза той -Там е Любовта, която не срещнах, единствената мечта, която не успях да сбъдна.

................

Но ти имаш още време Приятелю.

Всичкото време .

И твоето Желание.

Всичко зависи от теб

Само от теб!

много вдъхновяващо
"Този палавник май" :)

остави....
не питай :))))))))

И направиха някои запомнящи се парчета. С какво заслужих да ме зачеркнеш?

Сорри :(
Сега ще видя за какво ми пишеш....
А за Уайтснек ще си говорим друг път :)

Поне на снимката си такава. Тия интернетски снимки...Мислил съм по въпроса.

По-големите си спомнят много ясно
как с писма общуваше се бясно.
Примерно си луд по супер-маце.
Как да я светнеш за своите мераци.

И ако си няма домашен телефон
даже да си глупав като шарен кон
почваш да сумтиш със лист и химикалка
трябва да си Шекспир, за да стане свалка.

То сега е лесно. У нас и във Европа
всеки със всекиго може да си тропа.
Може да реди безброй вълшебни думи.
Може да разтяга всякакви локуми.

И когато дойде времето за сгляда,
някай може силно да се изненада.
Бандерас по-скоро да е Марадона,
а Памела като щерката на слона.

Както казваше по темата един приятел.
И нарочно цитирам мъж :))))
Среща на живо след виртуални закачки
Девойката нещо се притеснява- разбираемо..
А той й казва
Няма да се женим де, споко :)))
Та така....
за сглядата :))))