Наполеон Бонапарт (1769 - 1821)

- Стремежът да се властва над себеподобните
е една от най-силните човешки страсти  

- Не е достатъчно, че аз успях -
трябва всички останали да се провалят 

- Чуждата глупост не ни прави по-умни  

- Можете да останете по-високо от оскърбителите си,
ако им простите  

- Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете
да остават една в друга  

- Глупакът има голямо предимство пред образования човек: -  той винаги е доволен от себе си  

- Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка  

- Славата отлита, но забравата е завинаги  

- Най-голямата безнравственост е да се захващаш
за работа, която не умееш да вършиш  

- "Войници, в момента ви гледат 40 столетия!" -
към армията си, строена пред египетския сфинкс  

- Тези, които са лишени от най-разпространените предразсъдъци, притежават други  

-  "Правете това, което ви казвам,
а не това, което правя аз!"
- към генералите си

Прочутият френски генерал и император Наполеон е роден в Аячо, Корсика, в 1769 г. Цялото му име е Наполеон Бонапарт. Франция се е сдобила с Корсика само петнайсет месеца преди неговото раждане и в ранните си години Наполеон е корсикански националист, в чиито очи французите са потисници. Въпреки това той е изпратен да учи военно дело във Франция и когато го завършва през 1785 г. на шестнайсетгодишна възраст, получава чин младши лейтенант от френската армия.
Четири години по-късно избухва Френската революция
и новите френски управници се замесват във войни с няколко чужди сили. Първата възможност да се отличи Наполеон получава в 1793 г. при обсадата на Тулон, в която французите си възвръщат града от англичаните. Там той оглавява артилерията. (По това време той вече се е отказал от корсиканските си националистически идеи и се смята за французин.) За проявите си при Тулон е повишен в чин бригаден генерал, а в 1796 г. му е възложено да командва френската армия в Италия. Там в 1796/97 г. постига нечувани победи и се завръща в Париж като герой.
В 1798 г. Наполеон оглавява френското нашествие в Египет. Този поход се оказва катастрофален. Наполеоновите войски се радват на успехи, но английската флота под ръководството на лорд Нелсън разбива френската и в 1799 г. Наполеон изоставя войските си в Египет и се завръща във Франция.
Там открива, че народът го е запомнил повече с подвизите му в Италия, отколкото с провала на експедицията в Египет. Наполеон използва това и месец след завръщането си участва в преврат заедно с абата Сиейес и други лица. Превратът довежда на власт ново правителство, в което Наполеон заема длъжността първи консул.
Макар че има нова, уж по-добра конституция, одобрена с народен плебисцит, тя е само параван за военната диктатура на Наполеон, който скоро взема връх над останалите превратаджии.
Наполеон израства като властник невероятно бързо.
През август 1793 г. преди обсадата на Тулон той е никому неизвестен нисш офицер, чийто произход не е съвсем френски. По-малко от шест години след това, едва трийсетгодишен, той е безспорният властелин на Франция
и ще остане такъв повече от четиринайсет години.
Докато е на власт, Наполеон въвежда важни преобразования във френската администрация и в правната система. Например реформира финансовото устройство и съдебната власт; създава Френската банка, Френския университет и централизира администрацията. Макар всяка от тези промени да има значение — в някои случаи трайно — за самата Франция, те не дават отражение върху външния свят.
Ала една от неговите реформи ще се отрази далеч отвъд границите на Франция. Става дума за създадения от него френски граждански кодекс, прочутия Наполеонов кодекс. В много отношения той олицетворява идеалите на Френската революция. Например според него не може да има привилегии поради произхода и всички граждани са равни пред закона. Наред с това кодексът е толкова близък до старите френски закони и нрави, че не се приема от френския народ и от професионалните юристи. Но, общо взето, той е умерен, добре съставен, написан стегнато и с изключителна яснота. Ето защо не само има дълъг живот във Франция (днешният френски граждански кодекс удивително прилича на Наполеоновия), но е възприет с някои местни видоизменения в много други страни.
Наполеон неотстъпно е следвал линията, че е защитник на революцията. Независимо от това в 1804 г. той се обявява за император на Франция. На всичко отгоре възкачва трима от братята си на троновете на други европейски държави. Тези постъпки, не ще и дума, предизвикват съпротивата на някои френски републиканци, според които той е извършил предателство спрямо идеалите на Френската революция. Но големи неприятности на Наполеон създават само войните му в чужбина.
В 1802 г. Наполеон подписва в Амиен мирен договор с Англия, който трябва да даде на Франция отдих след цяло десетилетие почти непрекъснати бойни действия. Обаче още на следващата година договорът е нарушен и следват редица войни с Англия и нейните съюзници. Въпреки че Наполеоновите войски печелят победи по суша, не е възможно Англия да бъде покорена, ако не бъде сразена нейната флота. За нещастие на Наполеон в решителната битка при нос Трафалгар в 1805 г. английската флота спечелва съкрушителна победа; оттук нататък английският контрол върху моретата не може да бъде сериозно оспорван. Въпреки че шест седмици след Трафалгар идва най-голямата победа на Наполеон — при Аустерлиц срещу армиите на Австрия и Русия, тя не може да компенсира небивалото морско поражение.
В 1808 г. Наполеон глупаво въвлича Франция в дълга и безсмислена война на Иберийския полуостров, в която френските войски се мъчат с години. Но най-големият му гаф е походът в Русия. В 1807 г. Наполеон се среща с руския цар в Тилзит и в сключения там договор двамата се вричат във вечно приятелство. Но съюзът между тях постепенно се разпада и в 1812 г. Наполеон повежда великата си армия към Русия.
Резултатът е добре известен. Руските войски побягват след откъслечни боеве с Наполеон и той напредва бързо. През септември вече е превзел Москва. Но русите подпалват града и по-голямата част от него е унищожена. След като чака пет седмици в Москва с напразната надежда, че русите ще просят мир, Наполеон започва отстъплението си. Но вече е много късно. Съчетанието от руски войници, руска зима и лошо снабдяване скоро превръща отстъплението в безредно бягство. От Русия се измъкват живи по-малко от десет процента от великата френска армия.
Други европейски страни като Австрия и Прусия разбират, че сега им се представя възможност да отхвърлят френското иго. Те обединяват силите си против Наполеон и в битката при Лайпциг през октомври 1813 г. Наполеон претърпява още едно съкрушително поражение. Следващата година той абдикира и е заточен на Елба, малък остров край италианския бряг.
В 1815 г. Наполеон избягва от Елба и се завръща във Франция, където е посрещнат радушно и е върнат на власт. Но другите европейски сили бързат да му обявят война и сто дни след завръщането му той претърпява окончателното си поражение при Ватерло. След Ватерло Наполеон е заточен от англичаните на малкия остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан. Той умира там от рак в 1821 г.
Военното поприще на Наполеон е невероятен парадокс. Неговият гений в тактическо отношение е изумителен и ако трябва да го оценяваме само в тази област, той може би ще е най-великият пълководец на всички времена. Но в голямата стратегия е бил склонен да прави невероятни гафове като нахлуването в Египет и в Русия. Стратегическите му грешки са толкова безподобни, че той не може да бъде поставен в първите редици на военните предводители. Дали това не е неточна оценка след повторен размисъл? Не, струва ни се. Един от критериите за значението на даден пълководец е способността му да избягва пагубни грешки. Много трудно е да подцениш най-великите пълководци като Александър Велики, Чингис Хан и Тамерлан, чиито войски никога не са търпели поражение. Понеже Наполеон в крайна сметка е победен, всички негови завоевания в чужбина се оказват краткотрайни. След окончателното му поражение в 1815 г. Франция притежава по-малко територия, отколкото в 1789 г., когато избухва Френската революция.

Казват, че Наполеоновата ера е дала възможност, т. е. време, да се утвърдят промените, наченати от Френската революция, и да се укрепят придобивките, извоювани от буржоазията. В 1815 г., когато монархията е възстановена, тези промени са така добре вкоренени, че е немислимо връщане към социалните схеми на предишния режим. Най-важните промени са въведени преди Наполеон: в 1799 г., когато той взема властта, вече е много късно за всякакво връщане към предишното статукво. Обаче въпреки монархическите си амбиции Наполеон всъщност помага да се разпространят в цяла Европа идеалите на Френската революция.

........и Наполеон си намери майстора! :)

Днес ми е късметлийския ден...:)))))
Първия коментар да е на Анонимен мой фен ;)

Днес прибраха шашките*,
но извадиха флашките !!!

*шашка - казашка сабя, нарицателно за полицейско насилие

Наполеон е бил велик чове.
Ходил съм в Лувара, там е изложена спалнята му, няма да повярваш колко е бил нисък, леглото на което е спял е много мъничко, аз се изненадах като видях една спалня дълга не повече от един и четиредесет, не можах да се сдържа, прескочих ограничителните въженца и я докоснах...алармата веднага се включи и за миг се напълни с охрана...но все пак я докоснах и съм много щастлив от този факт:)
Бил е голяма личност в малко тяло:)

Велик човек е Наполеон. Гений. Много и писано за него и много ще се пише още. Има един много любопитно съвпадение между него и Хитлер. / Ей сега ще се разврякат измислените антифашисти/. Съвпадението е следното: Наполион води атаката на французите при Арколския мост, на първа линия и със знаме в ръка. Оцелява след залпа на австрийците. Хитлер води демонстрацията на националсоциалистите по време на Бирения пуч, на първа линия и той. Оцелява леко ранен след залп на войници от Райхсвера.
И понеже си имаме традиция да ти пращам коментарни музички, заповядай:
http://www.youtube.com/watch?v=lv3Y_aJFSh4&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=HBxbVPERZuU

Катана, нали знаеш какво правя с подаръците ;) ;) ;)

Благодаря ти споделена радост- слабост :) !!!

велик е Наполеон, да. Хареса ми това, с врага, вече няма да прекъсваме, докато другите грешат, нали! В края на крайщата на всеки сам трябва да му дойде акълът! Ех, колко сме готини. Усмивки от мен!

........Ех, колко сме готини.
Вярно !!!
........Усмивки от мен!.......
И от мен мила :)

Прекрасна неделна вечер !!!

Пороците винаги са по-силни. А добродетелите като че ли стават все по-слаби.

Много ми харесват мъдростите му, ама само тази със прошките... от никой май няма да я възприема.. :))

Нека и вашата седмица е успешна,
а многото почивни дни към края й - прекрасни !!!

Поздрави !

Няма спор, Наполеон е бил велика личност, определено смелост не му е липсвала, жалко само, че не се е погрижил да събере повече надежни съюзници.

Поздрави!

Благодаря ти !

Споделих с вас мисли на интересни според мен личности.
Добре е да помислим върху техните мъдрости
и поуките от животите им..
Нали?

Поздрави !

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА и от мен!

Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))

Да сте бели и червени
весели засмени...